1876 Брацигово падна подир славни битви. Както вред борбата почена с молитви, с надежди и песни и свърши с погром. Батак се предаде, уви, пълзишком, Копривщица легна при първата буря, топът черешови не спаси Клисура с високите урви; бледната зора видя в кръв и в пламък Средната гора,. Панагюрци храбри след десет дни горди откриха вратите на мръсните орди; Каблешков-героят, таз душа вулкан, биде фанат пленник чрез един аркан от селяне прости и лъвът Бенковси, туй смешенье странно от Левски и Раковски, загина юнашки въз една река, издаден не казвам от коя ръка, защото срамът ми изгаря челото... Борба страховита! В която числото надви на възторга - таз плява, тоз дим! Ударът бе тежък и неотразим. Бунтът се удави в паника ужасна, де всичко високо падна и угасна. Инстинктът на роба обади се пак със всичкий си ужас, със всичкий си мрак. И паданья бързи, и измени нови, стиден плод на дълго влачени окови, фърлиха в борбата своя вечен срам. И тази епоха на кръв и на плам през всички епохи и през вековете ужасна и мрачна в хаоса ще свети, растеща всечасно в по-голем размер и ще фърля вечно като облак чер въз нашта исторйя една сянка тайна от кръв и позори и слава безкрайна.